Непознато преди 1989 г. беше: да си безработен, да умираш от глад и студ, да си неграмотен, да си загубиш жилището, да си затънал в кредити, да си клошар и бездомник, да се тровиш с имитации на храни.
Колко „лошо“ живяхме по времето на Живков…
Искам да задам няколко въпроса на всички онези, които ругаят и отричат социализма.
1. Защо уж много се чакаше за жилища, пък почти всички имаха собствени?
2. Защо уж се чакаше за телевизор и всякаква техника, пък всички имаха, а домовете ни бяха добре обзаведени?
3. Защо уж магазините бяха празни, пък хладилниците бяха пълни, а трапезата на хората – богата, и то с качествена и истинска храна? Даже ни задължаваха постоянно да ходим по банкети, организирани от заводи и предприятия.
4. Защо уж се чакаше много за кола, пък почти всяко семейство имаше, и то нова?
Въобще голяма мъка си беше…
„Мъчеха ни“ още от деца, та всяка година бяхме на летни лагери и екскурзионни летувания, а после пък ни задължаваха всички да ходим на работа и пак всяка година почивка на море и Балкан.
Мъчеха ни и ни задължаваха да се учим и лекуваме безплатно, та и неграмотни не разрешаваха да има. Та лошо живяхме наистина.
Непознато преди 1989 г. беше: да си безработен, да умираш от глад и студ, да си неграмотен, да си загубиш жилището, да си затънал в кредити, да си клошар и бездомник, да се тровиш с имитации на храни.
Източник: socbg.com
