Историята пази спомена за православни светци, чийто земен път показва как пълната промяна в човешкия живот е възможна дори след тежки заблуди. Един от най-почитаните подвижници на Вярата – преподобни Йоаникий Велики, преминава през изпитанията на войник, за да се превърне в един от най-големите защитници на светите икони и духовни изцелители.
Православната църква почита неговата памет и припомня молитвения му подвиг, оставил дълбока следа в християнския свят. Роден в малоазийската област Витиния около 740 година, Йоаникий отраства в християнско семейство и от малък изкарва прехраната си като овчар. По-късно е взет във войската на византийския император Константин V Копроним. Заради своята кротост и смирение той печели уважението на своите другари.
По това време обаче войската е използвана за подкрепа на иконоборческата политика на владетеля. Така неподготвеният за духовните спорове млад мъж става неволен съмишленик на преследвачите на иконите. Едва на 24-годишна възраст, когато решава да постъпи в манастир в планината Олимп, днешен Улудаг в Мала Азия, той осъзнава грешката си. След искрено разкаяние Йоаникий посвещава целия си останал живот на иконопочитанието и изучаването на Светото писание.
Натрупал духовен опит, светият мъж се оттегля на молитвено уединение в пещера. При четенето на псалмите той създава своя собствена молитва: „Упованието ми е Отец, прибежището ми е Син, а покровът ми е Дух Свети. Света Троице, слава на Тебе!“. Това молитвено изповедание е известно и до днес в православното богослужение като молитвата на свети Йоаникий.
Приживе той е надарен с дар на прозорливост и мъдрост. При него за съвет и духовно подкрепление идват редица забележителни личности от онова време, включително свети Теодор Студит и цариградският патриарх Методий.
Преподобни Йоаникий обикаля десетки манастири, лекува болни, върши чудеса и наставлява монасите до дълбока старост. Той завършва земния си път през 834 година на 94-годишна възраст, оставяйки пример за духовно преобразяване.
