Нов прочит на приказката за „Трите прасенца“ е на път да направят собствениците на къща от слама в пернишкото село Кладница, видя „Скандални“.
Младо семейство от София вече е вдигнало покрива на една от малкото „пасивни къщи“ в България, изградени от бали със слама. Един ТИР с 450 бали слама са били нужни за дома на Веселин Москов, който вече е изграден до замазката с глина за десет седмици. Пред Дарик той разказа, че това строителство е с 30-40 процента по-евтино от монолитното, като домовете направени от слама са енергоспестяващи и с много нисък въглероден отпечатък.
Близо година Веселин изучава методите на строителство със сламени бали – малко познато в България, но с традиции в страни като Ирландия, Германия, Англия, Чехия, Холандия и САЩ. Знае, че има още една такава къща в село Хотница, построена от двама англичани.
Тя обаче е по-ниска и малка, защото използва друг метод, без дървена конструкция.
Сламата се е използвана в България като техника за строителство, но под друг тип материал „кирпича“, който представлява тухлички от глина и слама, но като влагане на цели бали като стени и изолационен материал в къща, почти не е познато у нас, обяснява Веселин.
Нашата къща има дървена конструкция с пълнеж от сламени бали, казва още той и допълва, че всичко в бъдещия му дом си е като при класическата къща с разликата, че стените са от бали, които обаче нямат носеща роля.
„45 см изолация, колкото са широки балите, е доста впечатляващо. През лятото, когато е горещо, вътре е доста прохладно, а зимата е обратно. Това са т.нар. пасивни къщи, в които използваш много малко енергия за отопление, приближават се към т.нар. нулев въглероден отпечатък“, обяснява още собственикът и строител на бъдещия дом от слама.
Къщата от слама е добра за околната среда и за здравето на хората, които обитават такъв дом, казва с усмивка Веселин. Запитан за цената на подобно строителство, прави уговорката, че всичко зависи от вложените материали. Но една такава къща излиза някъде около 30-40 на сто по евтино от монолитното строителство, категоричен е той.
Автор на проекта е арх. Ива Делова от Асоциацията за строителство с естествени материали (АСЕМ) – това е и организацията, която прави първи стъпки за узаконяването на строежа на къщи от слама.
Преди четири години АСЕМ заедно с Института за научни изследвания и проектиране към УАСГ разработват концепция за легитимиране на сламените бали като строителен материал за изграждане на неносещи стени. След множество лабораторни изследвания, е било издадено техническо становище за влагане на сламата в строителството. На базата на това становище преди година – през 2013 г. е било издадено и първото разрешително за изграждане на сламена сграда в България.
Веселин благодари както на приятелите, които му помагат, така и на съдбата, която го среща с един румънец Петру, който е строил такива къщи дълго време в Ирландия и сега е избрал да живее в страната ни. Тъкмо той е поел и значителна част от строителството на къщата.
Дъждовното лято обаче е карало бригадата често да се надбягва с облаците, особено при доставката на слама.
„Откакто сме започнали на 20 май, всичко ставаше в условията на много големи порои. Сламата я докарахме между капките“, разказва Веселин Москов. Първоначално избрал производител на слама от лимец близо до София, но заради дъждовете реколтата пропаднала и къщата била спасена с бали от казанлъшкото село Ветрен. „Благодаря на местното население, че удариха едно рамо при събирането й, както и на приятелите за транспортирането й“, спомня си още той.
Сега къщата се обшива и предстои измазването й първо с глина, а след това с външна замазка.
Готов е да сподели опит с всеки, който иска да живее в подобна къща. Противно на добре познатата приказка Веско, съпругата му Пресияна и малкия им син не се боят от лошия вълк. „Това за трите прасенца е много смешно – всеки приятел и познат се шегува с нас за тази приказка. Но може да заповяда, който иска вълк да се пробва.
