Световната здравна организация предупрежда, че около 1,28 милиарда души на възраст от 30 до 79 години се борят с хипертонията. Най-тревожният факт е, че почти половината от тях дори не подозират за състоянието си, а едва 42% получават необходимата диагноза и лечение. Това води до над 7 милиона смъртни случая годишно, като се смята, че при правилен контрол до 2050 година биха могли да бъдат спасени 76 милиона живота.
Контролът върху кръвното налягане е въпрос на лична отговорност. Промените в начина на живот – редовна физическа активност, здравословно хранене, ограничаване на солта и алкохола, както и поддържането на оптимално телесно тегло – са доказано толкова ефективни, колкото и медикаментозната терапия.
Защо хипертонията е „тихият убиец“?
Това определение идва от факта, че в началните си етапи заболяването често протича без никакви явни симптоми или дискомфорт. Това прави навременното откриване трудно, но критично важно, за да се избегнат сериозни здравословни усложнения.
Кръвното налягане се определя от две стойности: систоличното (налягането при удар на сърцето) и диастоличното (налягането в покой между ударите). Хипертонията се появява, когато силата на кръвта, преминаваща през съдовете, е постоянно твърде висока.
Видове хипертония и рискови фактори
Съществуват две основни форми на заболяването. Есенциалната (първична) хипертония се развива постепенно и е най-често срещаната. Тя е резултат от комбинация от генетична предразположеност, възраст (особено над 65 години), затлъстяване, диабет, метаболитен синдром и висок прием на натрий.
Вторичната хипертония се появява внезапно и често е по-тежка. Тя е следствие от други здравословни проблеми като бъбречни заболявания, сънна апнея, структурни сърдечни дефекти, нарушения в щитовидната или надбъбречните жлези, или дори като страничен ефект от определени лекарства.
Какво е „нормално“ налягане?
Стойностите варират според възрастта. При деца и младежи (1-17 г.) нормата е между 90-120 mmHg за горната граница и 60-80 mmHg за долната. За възрастните над 18 години стандартът е 120/80 mmHg.
Състоянията се делят на предхипертония (горна граница 120-129 mmHg), „нормално високо“ (под 140/90 mmHg) и хипертония (стойности от 140/90 mmHg и нагоре).
Правила за правилно измерване
Тъй като налягането е динамична величина, за точност трябва да се спазват строги условия: измерване в седнало положение при стайна температура, след поне 15 минути пълна почивка и в спокойно емоционално състояние.
Поне 30 минути преди проверката е забранено пушенето, консумацията на кофеин или използването на носни капки. Препоръчително е измерването да се извърши два пъти с интервал от 2 минути и да се сравни резултатът между двете ръце.
Интересен факт е, че централното артериално налягане (измерено в аортата) се счита за много по-надежден индикатор за бъдещи сърдечно-съдови инциденти от стандартното периферно измерване, тъй като разкрива повече за състоянието на органите и съдовете.
Разлики при пола и възрастта
Жените показват по-ниска заболеваемост и смъртност от хипертония спрямо мъжете, въпреки че лечението е сходно. При младите жени най-честата причина за вторична хипертония е употребата на орални естрогенни контрацептиви.
При новородени и деца до 10 години заболяването може да се дължи на тромбоза на бъбречните артерии, вродени пороци на сърцето или бронхопулмонална дисплазия, което налага специализиран скрининг.
В България около 2 милиона души страдат от това състояние. След 50-годишна възраст се забелязва рязък скок на изолираната систолна хипертония, която засяга 87% от хората над 60 години и около 80% от жените след 65-та година.
Хипертонията се определя като съвременна епидемия, тъй като засяга 4 от 10 възрастни над 25 години, представлявайки глобален риск от инфаркт и инсулт. За да се повиши информираността, всяка година на 17 май се отбелязва Денят на хипертонията, установен от Световната лига по хипертония през 2005 г.
