Въпросът за помилването на затворници от страна на държавното ръководство е тема, която често предизвиква обществени дебати. Въпреки че правото принадлежи на президента, в България тази отговорност традиционно се делегира на вицепрезидента. От началото на демократичните промени през 1990 г. до днес около 2400 души са получили този акт на държавна милост, макар че интензитетът на решенията варира драстично през различните периоди.
Пътят от масовите амнистии до строгия филтър
През първите години на прехода броят на помилваните беше значителен. Важно е обаче да се прави разлика между индивидуалните актове и масовите политически амнистии, приети от Великото народно събрание по време на мандата на Атанас Семерджиев. По-късно, в периода 2002–2012 г., генерал Ангел Марин се превърна в рекордьор по брой помилвания – 533 указа, като сред тях имаше и лица, извършили тежки убийства, което доведе до сериозни политически скандали.
Пълна промяна настъпи при Маргарита Попова (2012–2017 г.), която въведе прозрачна процедура и изключително строг подбор, ограничавайки помилванията до едва 13 случая за първите три години от мандата си.
Случаят „Петричкия Ескобар“
Настоящият вицепрезидент Илияна Йотова е помилвала общо 28 души до началото на 2026 г. Голям обществен отзвук предизвика освобождаването на наркодилъра Огнян Атанасов, известен като „Петричкия Ескобар“, поради здравословни причини. Само три години по-късно той бе отново задържан с голямо количество кокаин, което постави под въпрос ефективността на критериите за подбор.
Как работи системата?
Комисията по помилванията при Президентството анализира всеки случай чрез екип от юристи, психолози и медици. Основните критерии включват:
- Хуманитарни обстоятелства: Наличие на нелечими заболявания или трагедии.
- Поведение зад решетките: Липса на нарушения и активно участие в трудови и образователни инициативи.
- Риск от рецидив: Психологическа оценка на вероятността лицето отново да наруши закона.
Докато в Европа моделите за помилване варират – от директно президентско решение във Франция до препоръки от министъра на правосъдието във Великобритания, българският модел остава съсредоточен върху вицепрезидентската фигура, изисквайки баланс между милосърдие и обществена сигурност.
