Представете си болница, която трупа огромни дългове, докато нейният директор получава месечно възнаграждение между 10 000 и 40 000 евро. Този абсурден парадокс в българското здравеопазване бе изваден наяве след данни от здравния министър Катя Ивкова, предизвиквайки вълна от обществено възмущение.
Законът, който позволява „златните“ заплати
Професор Христо Хинков, бивш здравен министър, определя ситуацията като следствие от сериозен дефект в закона. Според него липсата на ефективен контролен механизъм позволява на ръководствата на държавните лечебни заведения да определят астрономически суми за себе си, докато самите болници потъват във финансови затруднения.
Хинков споделя и конкретен случай с болница „Пирогов“, където според него е уволнил директор поради сериозни нарушения, но той е бил възстановен на поста от следващия министър под политическа защита. Още по-тревожно е фактът, че прокуратурата е разглеждала някои от констатираните нарушения като част от нормалната практика за заведението.
Бордове, които „само взимат пари“
Бившият министър поставя под сериозен въпрос и ролята на болничните бордове. Той твърди, че те често са само формалност и не вършат реална работа по контрола на разходите, превръщайки се в допълнителен финансов товар за системата, вместо да бъдат инструмент за ограничаване на рисковете.
„Грозната ножица“: Младите лекари срещу администрацията
От другата страна на спектъра са младите лекари и специализантите. Д-р Даниел Кипров подчертава огромния разрив в заплащането, като посочва, че някои чиновници в министерството получават до осем пъти повече от специализант, който работи на изтощение с 24-часови смени.
Според Кипров обявените суми за директорите са само върхът на айсберга, тъй като към заплатата им се добавят и доходи от извършена медицинска дейност, отчетена на тяхно име. Младите колеги настояват за достойно заплащане и прекратяване на тази социална несправедливост, която кара кадрите да напускат страната.
Скандалът поставя един фундаментален въпрос: може ли държавна болница да бъде управлявана като частна каса за високи възнаграждения, докато обществото плаща дълговете й?
