Малко имена носят такава тежест и незабавно предизвикват колективен ужас, както името на Ебола. Достатъчно е една новина за нов случай да пробие медийната стена, за да се разгърнат в социалните мрежи апокалиптични сценарии за следващата глобална пандемия.
Визуалните образи на защитни костюми, строги карантини и драматични заглавия вече са част от нашето ежедневие. Те обаче често изкривяват възприятието ни за действителната опасност. За огромната maioria от европейците вероятността да прочетат за болестта е много по-голяма от шанса всъщност да се сблъскат с нея.
Парадоксът е забележим: докато милиони хора спокойно планират летните си почивки и резервират билети за пътуване из целия континент, новините за огнища в Африка продължават да изпълват информационното пространство. Това ни поставя пред важен въпрос: трябва ли паниката да диктува решенията ни?
Случаят с Ебола е ярко доказателство за това как психологията на страха и реалният риск често се разминават, оставяйки ни в състояние на неоправдано безпокойство.
