Средната годишна сметка за електроенергия на битовите абонати вече е по-висока от месечната заплата на нископлатените работници в повечето държави-членки на ЕС, като България е една от тях. Това показва анализ на Европейската конфедерация на профсъюзите.
Около 9,5 млн.
работещи са имали затруднения с плащането на сметките си за енергия още преди началото на кризата с високите разходи. До юли тази година цената на газа и електроенергията се е повишила с 38% в цяла Европа в сравнение със същия месец на миналата година и разходите продължават да растат.
В 16 държави-членки на ЕС, сред които и България, работниците на минимална работна заплата, трябва да отделят еквивалента ѝ или повече, за да могат да поддържат през годината осветлението и отоплението у дома. През 2021 г. тези страни са били 8.
Броят на дните, в които човек с минимална заплата трябва да работи, за да плати сметката си за енергия, се е увеличил драстично в някои страни: Естония (+26), Нидерландия (+20), Чехия (+17), Латвия (+16).
В четири държави – Словакия, Гърция, Чехия и Италия, пък средната годишна сметка за енергия вече е по-голяма от месечната заплата на работник, получаващ съответното за страната средно годишно възнаграждение.
Анализът на независимия изследователски център на ЕКП (Европейският институт на профсъюзите) към месец юли 2022 г. показва, че в България средният годишен разход за електроенергия е 836 лева. За да го плати работник на минимална заплата у нас, трябва да се труди 36 дни. При среден годишен нетен доход от 14 854 лв. за плащане на тази сметка се работи 21 дни.
От ЕКП посочват, че изчисленията са направени спрямо цената на енергията към юли 2022 г., а кризата, пред която са изправени работниците, се задълбочава заради продължаващо увеличение на разходите за енергия и други стоки от първа необходимост.
Резултатите от анализа бяха обявени преди извънредното заседание на Съвета по енергетика на ЕС в петък.
В план от шест точки от ЕКП призовават лидерите да предприемат решителни действия за прекратяване на ръста на цените на енергията в Европа. Той е изпратен до председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен, Шарл Мишел и други европейски лидери и включва искания за:
– Повишаване на заплатите, за да се отговори на увеличението на разходите за живот, което означава и подкрепа за колективното договаряне;
– Увеличаване на минималните заплати, за да се гарантира тяхната адекватност, и целеви спешни плащания за нископлатените работници, които се борят да плащат сметките си за енергия, заедно със забрана за прекъсване на електрозахранването;
– Таван на разходите за енергия за хората и данък върху свръхпечалбите на енергийните компании;
– Реформиране на енергийния пазар на ЕС;
– Разработване и прилагане на антикризисни мерки съвместно със синдикатите чрез активен социален диалог.
– Национални и европейски мерки за антикризисна подкрепа за защита на доходите и работните места в промишлеността, услугите и публичния сектор, включително мерки от типа SURE за защита на работните места, доходите и за финансиране на социални мерки за справяне с кризата и процесите на справедлив преход.
“Милиони работещи хора се бореха да плащат сметките си преди тази криза, а сега от тях се иска да плащат растящите разходи за енергия със заплати, които намаляват. Когато сметката ви струва повече от една месечна заплата, няма трик за пестене на пари, който да промени ситуацията. Тези цени вече са недостъпни за милиони хора.
Зад цифрите стоят реални хора, които трябва да вземат все по-трудни решения за това дали могат да си позволят да пуснат парното или да сготвят топла храна за децата си. В същото време изпълнителните директори и акционерите на енергийните компании се радват на рекордни печалби за тяхна сметка.
Това е неморално и политиците трябва да се справят с тази криза, преди тя да е отнела живота на хората тази зима. Време е за справедливо повишаване на заплатите, ограничаване на цените на енергията, данък върху свръхпечалбите и спешни плащания за най-бедните домакинства”, коментира зам.-генералният секретар на ЕКП Естер Линч.
