Шест месеца след политическото земетресение в Будапеща, Унгария се опитва да намери своя нов път под управлението на Петер Мадяр. Експертът по международни отношения Жужана Селени подчертава, че победата на партия „Тиса“ на парламентарните изходи не е просто смяна на властта, а исторически шанс за демонтиране на 16-годишния нелиберален модел на Виктор Орбан.
Икономическото наследство, което новото управление поема, е тежко. След години на популистки политики и корупционни схеми, Унгария се озовава в парадоксална ситуация: страната, която някога беше икономически лидер в региона, днес изостава по показателя „действително индивидуално потребление“ дори зад България и Румъния. Унгарският форинт реагира положително на промяната, а надеждите за икономически растеж са насочени към размразяването на европейските средства, които могат да добавят до 1,5% към БВП.
Нова ера във външната политика
Външнополитическият курс на Мадяр е категоричен: завръщане в сърцето на европейското семейство. Унгария престава да бъде „троянският кон“ на Москва, въпреки че процесът на енергийна диверсификация ще бъде дълъг и сложен поради дълбоката инфраструктурна обвързаност с руските енергоносители. Плановете за удвояване на възобновяемите източници до 2040 г. са ключови за бъдещата независимост на страната.
Победата на Петер Мадяр, който сам произлиза от структурите на „Фидес“, се оказа възможна благодарение на умението му да говори за ежедневните проблеми на гражданите – доходите, корупцията и качеството на здравеопазването. Това мобилизира рекордна избирателна активност от близо 80%.
Сега предстои същинското изпитание. Правителството трябва да се справи с бюджетен дефицит от над 6% и високи нива на държавен дълг, като същевременно възстанови институционалното доверие. Унгарското гражданско общество, което преживя години на натиск, сега е призовано да бъде активен партньор в този процес на реформа, гарантирайки, че обещанията за по-добра демокрация ще се превърнат в реални подобрения за домакинствата.
