Работодателите, посетени от проверяващите, са определени като рискови, след подадени сигнали срещу тях
Работници с по-ниско образование най-често се съгласяват на пари в плик, а работодателите, които плащат заплатите на своите служители „под масата“ са микро, малки и по-рядко средни и големи предприятия, казват от Националната агенция по приходите (НАП).
Инспектори от Национална агенция за приходите и ГИТ са проверили общо 516 дружества за наличието на трудови договори на служителите и спазване на данъчно-осигурителното законодателство, стана ясно още по време на кръгла маса на тема „Заплата в плик“.
Работодателите, посетени от проверяващите, са определени като рискови, след подадени сигнали срещу тях и наблюдения на контролните органи заради съмнения, че в тях са наети работници без договор. Често в такива предприятия служителите са сключили 4-часов трудово договор, а работят 8 ч. или са осигурени върху минимална работна заплата, а в действителност получават двойно повече.
Не изпускай тези оферти:
По думите на Екатерина Асенова, изпълнителен директор на ГИТ, заплатата в плик затваря бъдещето не само на отделния човек, а и на много важни сфери и социални системи и съответно на цялото ни общество.
„Работник, който получава 1500 лв., но работодателят му го осигурява на минималната работна заплата, в дългогодишен аспект ще изгуби близо 109 000 лв.“, каза Антония Иванова, директор на дирекция „Комуникации“ в НАП.
„Въпреки че най-големи загуби от заплатите в плик търпят служителите, това явление нанася сериозни щети и на работодателите.
Те могат да получат сериозни глоби, наказателни лихви, лишаване от право да участват в обществени поръчки, дори и да носят наказателна отговорност, като в същото време рискуват имиджа си сред партньори, клиенти, доставчици“, коментира Калин Атанасов, държавен експерт в дирекция „Управление на риска“.
