Често животът ни поставя в изкушение, за да видим нещата от различна гледна точка, по-лесна или по-трудна. Понякога си казвате „добре, мога, ще издържа“ и правите някои неща, които всъщност не бихте искали да правите, но все пак се жертвате само за да угодите на другите.
Когато правиш нещо без воля, надеждата, красотата се губи и ти се изтощаваш до краен предел, но все пак си казваш: „Ще издържа, няма значение какво ще се случи с мен“. Ако често се чувствате така и се жертвате заради другите, прочетете писмото на анонимна жена, която промени възгледите си, превръщайки се от съпруга в неомъжена жена.
„Дълго време се разхождах из къщи със стар анцуг – в началото всички се изненадаха, когато ме видяха да го нося. Сякаш бяха шокирани от скъсаните и изтъркани дрехи, но аз все им повтарях: „Ама на мен ми е много удобно в този анцуг, той още не е износен, още мога да го нося!“ И тогава един ден отидох в магазина и си купих красив, нов анцуг, който ми стоеше добре и ми беше удобен.
Дълго време пиех кафе от обикновена сива чаша, една от многото, които дори не помня как са намерили в кухнята ми, можете да си представите на колко години беше. „Какво пък толкова?“ мислех си всеки път, когато сипвах кафе в нея. „Ще пия от другата страна, където не е счупена.“
И тогава в един момент пожелах цветна голяма чаша, която да пасва добре в ръцете ми, за да пия от нея всяка сутрин. Потърсих в интернет и намерих идеалната чаша за кафе. Поръчах я веднага.
От години купувам най-евтиното кафе, всичко с убеждението: „Няма голяма разлика. „Все пак пия едно кафе на ден, наистина ли има значение дали ще е скъпо или евтино?“
И тогава случайно на гости опитах от по-скъпото и разбрах, че има огромна разлика. На следващия ден си купих италианско кафе, в луксозна опаковка. Сварих си кафето и го сложих да пия в новата си, красива цветна чаша.
Живеех до мъж, който дълго време не ме оценяваше. „Всички мъже са еднакви и всяка връзка за мен ще свърши еднакво“, под този лозунг мълчах до него години наред. Той беше човек, който ме прие като необходимо зло, прекарваше дните си с приятели, забравяше да ми честити рождения ден, купувашеш ми цветя като празно извинение и не се колебаеше да ме нарече „глупачка“.
Бях ядосана, плачех, плачех често и тогава реших, че толкова ми стига. Беше толкова лесно да направя правилното нещо и правилната стъпка за мен. Обърнах се и си тръгнах. Просто така!
Животът наистина е твърде кратък, за да го прекарате в стар анцуг, държейки грозна чаша кафе в ръцете си, докато седите до мъж, който не ви забелязва. Ако утре си отида, поне ще знам, че съм променила някои основни неща, за да бъда по-щастлива. Направих нещо за себе си. Реших да не пилея дните си и започнах да живея.“
