Спорът между машинния и хартиения вот отново бе в центъра на вниманието след изборите на 19 април. Анализ на Институт за развитие на публичната среда разкри детайлите около смесения модел, приложен в 9354 секции. Въпреки усилията, 110 машини бяха извадени от употреба, а технически проблеми с разпечатването на бюлетини принудиха част от гражданите да се върнат към традиционния хартиен вот.
Статистиката показва, че от 6 223 624 вписани в списъците на секциите със смесено гласуване, активността е била 47,3% (2 942 640 души). Разпределението на гласовете е почти равно: 51,6% са гласували с машина, а 48,4% са предпочели хартията.
Географските разлики са стряскащи. Докато в София машинният вот доминира с резултати между 64,8% и 73,1%, в Кърджали той е едва 18,4%. Сходна тенденция се наблюдава в Разград и Търговище с по 30,2%.
Политическите предпочитания също определят избора на метод. Най-висок процент на използване на машини има сред избирателите на „Продължаваме промяната – Демократична България“ (82,6%), последвани от „Възраждане“ (57%) и „Прогресивна България“ (54,4%). Най-нисък остава делът при ДПС – едва 14,2%.
Отчитат се и екстремни случаи: шест секции са гласували изцяло с машини, докато в 243 секции няма нито един машинен глас. В секциите, където е имало само хартиени бюлетини, активността е била по-висока – 64,2%.
Данните сочат, че изборът на метод за гласуване зависи повече от социалния и местния контекст, отколкото от технологичните предимства. Пред новия парламент стои въпросът дали да се запази, разшири или ограничи настоящият модел, за да се повиши доверието и организацията на процеса.
