Всеки 14 юни светът отбелязва Световния ден на донора и безвъзмездното кръводаряване – инициатива, стартирала през 2004 г. от Световната здравна организация и Червения кръст. Макар че близо 37% от хората по света са подходящи да даряват кръв, само 5% от тях всъщност го правят, което създава огромна разлика между потенциала и реалността.
Кръводаряването не е просто медицинска процедура, а акт на истинска доброта. Само едно дарение може да спаси до три човешки живота. Спешността е стряскаща – на всеки две секунди някой има нужда от кръв, а ежедневно са необходими над 38 000 дарения по целия свят.
За да станете донор, трябва да сте здрави, на възраст над 18 години и с тегло поне 50 кг. Обикновено се даряват около 470 мл кръв. Мъжете могат да даряват до пет пъти годишно, а жените – до четири, като е необходимо да се спазва интервал от поне 60 дни между посещенията.
Процесът е не само полезен за пациента, но и за самия донор. Преди процедурата се извършват безплатни контролни прегледи, които могат да открият скрити заболявания в ранен стадий. Всяка единица кръв преминава през 13 различни теста, като 11 от тях са насочени към откриване на инфекциозни заболявания.
Възстановяването на организма е бързо: течностите се възстановяват за часове, червените кръвни телца – за четири седмици, а желязото – за около два месеца.
Важно е да се знае, че въпреки напредналата наука, кръвта все още не може да бъде създадена изкуствено. Тя остава незаменим ресурс. Противно на общото схващане, че повечето кръв отива за жертви на катастрофи (което всъщност е само 2% от случаите), по-голямата част от даренията се използват от пациенти с рак, за да компенсират липсата на тромбоцити след химиотерапия.
Страхът от болка е неоснователен – процедурата е безопасна и минимално инвазивна. Освен това, даряването на кръв помага за понижаване на кръвното налягане и намалява риска от сърдечни удари, инфаркти и инсулти чрез намаляване на кръвните съсиреци.
За съжаление, България изостава значително от европейските стандарти. Докато в над 60 държави почти 100% от нуждите се покриват от доброволци, у нас този процент е под 25%, което прави доброволното даряване още по-ценно и необходимо.
