Според проучването, цитирано от „Дойче веле“, зле платени в Германия са онези хора, които при пълна трудова заетост получават по-малко от 2284 евро брутна месечна заплата.
Това заплащане е с над една трета по-ниско от средния месечен доход за хора на трудов договор и пълен работен ден, които плащат своите социални осигуровки в Германия. Според официалната статистика, средната брутна заплата в страната през 2020 година е възлизала на 3975 евро.
Факт е, че определени групи от трудещото се население в Германия са особено засегнати от по-лошо заплащане, макар че работят на пълен работен ден. Става дума за жените, за младите хора, за чужденците без германско гражданство и за онези, които нямат завършена професионална квалификация.
Освен това в Източна Германия процентът на зле платените хора продължава да е по-висок, отколкото в Западна.
Добрата новина гласи: делът на хората, които получават ниски заплати в Германия, спада. „През последните години успешно се свива сегментът на нископлатените хора“, казва авторът на проучването Хелге Емлер. В Източна Германия този процес върви дори по-бързо.
Проучването констатира, че над 25% от жените и само около 15% от мъжете попадат в групата на нископлатените хора на пълен работен ден в Германия. Но и сред по-високите заплати разликата между половете си казва думата: според официалната статистика, средното брутно заплащане при мъжете за цялата страна възлиза на 4146 евро месечно, а при жените – на 3578 евро. Но важна роля за трудовото възнаграждение играе, разбира се, и професионалната квалификация.
Ако сред висшистите едва 5 на сто получават ниски заплати, сред хората с професионално образование този процент е над 17 на сто, а сред онези, които нямат никаква квалификация, цели 40%.
Добрата заплата в Германия много зависи от това къде живееш и работиш. В градовете и в гъстонаселените индустриални региони, където са концентрирани големи работодатели от сферата на промишлеността, финансите, администрацията и научното познание, процентът на работещите с ниско възнаграждение е съвсем малък.
Особено интересни са данните за различните професии. Там разликите в заплащането са гигантски. Прави впечатление, че най-засегнати от лошото заплащане са две категории работещи на пълен работен ден: хората в хотелиерството и ресторантьорството и пренаетите или командировани работници.
В тези две групи, където с ниско заплащане трябва да се примиряват около 68-69% от хората, попадат и много български граждани. Повече от половината заети в селското и в горското стопанство също получават ниски възнаграждения. Докато най-слабо засегнати от лошо заплащане са работещите в публичния сектор, във финансовото и застрахователно дело, в металургията и в електро-индустрията.
